Царският орел, наричан още и кръстат орел, каргуй е един от най-едрите орли в България, с малко по-малки размери от Скалния орел. Размерите на тялото варират от 72 до 84 cm, а размаха на крилата е между 180 и 215 cm. Царският орел е разпространен от Централна и Югоизточна Европа до Централна Азия. Безпокойството от страна на човека е основна причина за гнездови неуспех В България много от дърветата с гнезда са разположени в открити пространства и близо до обработваеми площи. Орлите са свикнали с традиционните селскостопански дейности, като пашата, оранта или движение на каруци и автомобили по черните пътища.

В миналото хората са го смятали за свещена птица. Вярвали са, че прогонва буреносните облаци и пази нивите от градушки. Никой не го е преследвал и той е бил една от най- често срещаните грабливи птици по нашите земи. През 1904 година в България са били преброени 1824 гнезда на царски орли. Първите документирани сведения за Царският орел (Aquila heliaca) е застрашен от изчезване в глобален мащаб . Макар в България и Източна Европа царският орел да се храни предимно с лалугери, той не е специализиран хищник и в някои части на ареала му лалугерът не е основна жертва. Царският орел ловува по открити терени – пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, понякога в продължение на часове, ловната територия от предпочитана наблюдателна точка (сухо дърво, сух клон,едър камък, ниска скала и др.), като при забелязване на жертва я атакува със стремителен нисък полет.