Червена книга

Рисът, наричан още евроазиатски рис е хищен бозайник от семейство Котки.Той е представителят от семейството, живеещ сред най- северните ширини и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най- едрата котка на континента. „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Рисът ловува основно различни видове зайци и мишевидни гризачи.Подобно на останалите видове котки при ловуването на по-едра плячка поема и по-голям риск от нараняване. Поради тази причина ги улавя

рядко и то предимно през зимата, когато храната е по-ограничена. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г.Дълго преди товаобаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък. След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини.